"Мравките пият вода" премиера сборник разкази на Живка Иванова

За събитието

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ" Отличена с Награда „Варна” 2022 г. представя „Мравките пият вода” разкази ЖИВКА ИВАНОВА 18.30 часа 06.08./четвъртък/ 2026 г. Варна, ул. „Охрид” 22, галерия „Арт Маркони” Нямах търпение да се потопя в новата книга на Живка Иванова и побързах да я „захапя” още докато Жорето шофираше на път към къщи… В един момент, като че ли нещо се обърка в диалога и не можех да различа кой, кой е. Върнах се назад и този път много внимавах…Но пък потъвайки в детайлите, опитвайки се да се абстрахирам от нервните клаксони на колите, загубих сюжетната нишка…Да…Тази книга не е за четене докато пътуваш, за плажа или за убиване на времето. Всеки разказ е малка Вселена, в чийто небосклон греят разноцветните словесни бисери, рисуващи различни, пълнокръвни, уникални образи и съдби. Трябва да имаш време и желание да проследиш орбитите, траекториите и връзките между тях, за да усетиш истинската честота, на която вибрират. Усещането за безтегловност след това е зашеметяващо. Заради липсата на предвидимост, заради фрагментарността, която понякога ти позволява да пренаредиш пъзела на сюжета, заради елегантният повей на фентъзи, придаващ магична загадъчност… Погледнати от Космоса, че и по-отблизо, ние хората сме миниатюрни мравчици, всеки ден щъкащи по своите си дела, следващи импулсите си и чакащи водовъртежът на ежедневните ни битки за оцеляване да утихне, за да наведем смирено глави и да отпием глътка…Живка Иванова предлага щедри шепи от своя чист словесен извор и сме късметлии, че ще представи своята нова книга разкази „Мравките пият вода” във Варна. Ваня Маркова Ето както споделя и Таня Иванова за книгата: Това е вторият сборник с разкази на Живка Иванова, който чета, и ми хареса не по-малко от първия. Познавам авторката от групата предимно като читател, с когото споделям общи интереси и впечатления от книгите, а сега вече опознавам и като “плетач на истории”. В разказите от сборника обикновените предмети и явления от ежедневието се превръщат в източник на спомени, въображение и размисъл. Авторката показва, че зад всеки малък детайл може да се крие цял човешки свят. От една съвсем дребна подробност- дъждовна капка, отражение, случаен предмет или жест, героите изграждат цяла история във въображението си. Заглавието насочва вниманието към малките хора и техните малки истории, които имат свой вътрешен свят и битки. В привидно незначителни случки се крият важни човешки преживявания. И както водата е необходима на мравките, така героите от разказите търсят любов, смисъл, близост и надежда. Внимателният читател ще долови красотата и смисъла на малките неща в живота и ще се припознае в най-незабележимите същества и съдби в центъра на всяка история. В разказа „Розовата къща“ къщата не е просто сграда, а своеобразен пазител на паметта. Макар в нея да се нанася англичанка, къщата не може да заличи напълно следите на предишните стопани. Домът продължава да „живее“ чрез спомените, историите и присъствието на хората, които са го обитавали. В този контекст заглавието може да се свърже с идеята за незабележимото, но трайното. Както никой не обръща особено внимание на мравките, така и животът на обикновените хора често остава незабелязан. Но техните следи не изчезват- те остават в домовете, предметите, спомените и разказите. Много от героите живеят с усещане за липса на любов, разбиране или смисъл. Те търсят връзка с другите, но често се сблъскват с неразбиране и отчуждение. Някои от тях са деца, други са откъснати от живота по различни причини, трети обитават миналото и са закотвени в преживян ужасен момент, но всички са свързани с морето, както и то с тях. Централни са образите на жените като пазителки на семейните истории, именно те преживяват загубите и продължават напред въпреки трудностите. Спомените, детството и семейната история често влияят върху решенията на героите. Миналото не е просто фон, а активна сила в живота им. Основното послание на сборника е, че зад всеки привидно обикновен човек стои сложна история. Малките ежедневни събития често разкриват големи истини за любовта, вината, паметта и човешкото достойнство. И тук, както и в предишния сборник, Живка И. ни приобщава към човешки съдби, изтъкани от спомени, вина, избори и взаимоотношения. Животът е плетка от малки неща. Само който умее да се вглежда в незабележимото дори в това как мравките пият вода, може да изплете истинската история на човека, защото Плетачката плете от нишки, а писателят от мигове. Дори най-малката капка вода за една мравка е част от голямата тъкан на живота. Таня Иванова Живка Иванова е автор на книгите: “Вторникът е зелен”- поезия (2012), “99 лимърика с български привкус” (2015) “Плетачката” - разкази (2016) „POMPEII RED” – поезия Публикувани нейни преводи поезия: Владимир Висоцки, Роберт Рожденственски, Марсианските поети (UK) в сп. Факел, в-к Литературен вестник, сп. Море; собствена поезия и проза – във в-к КИЛ, сп. Море, алманах Бургас, сп. Но Поезия. Носител е на: Трета награда от конкурс за поезия “Паметта на водата”, гр. Бяла (2012), Награда на Кулски поетичен панаир “Йордан Йончев” (2014) Плакет “Пегас” за сборника разкази “Плетачката” (2016).