София

Столица на България

София е столицата и най-големият град на България, с над 7000 години непрекъсната история — един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Най-ранните следи от заселване датират от VI хилядолетие пр.н.е. — неолитно селище е открито в квартал Слатина. Градът възниква около горещ минерален извор, на кръстовището на стратегически важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Балтийско с Егейско море. Тракийското племе серди дава първото известно име на града — Сердика. Около 29 г. пр.н.е. градът е завладян от римляните и постепенно се превръща в най-важния римски административен център на региона, получавайки статут на муниципиум при император Траян (98–117 г.). Двама римски императори — Аврелиан (215–275 г.) и Галерий (260–311 г.) — са родени в Сердика. Император Константин Велики (управлявал империята от Сердика в продължение на години) казва прочутата фраза: „Сердика е моят Рим." Тук се провежда Сердикийският събор (343 г.) — важен църковен събор, а Едиктът за религиозна толерантност от 311 г. е издаден в Сердика от император Галерий — първият законодателен акт, легализиращ християнството, предхождащ Миланския едикт с две години. През 447 г. градът е разрушен от хуните, но е възстановен от император Юстиниан в VI век и преименуван на Триадица. През 809 г. хан Крум включва Сердика в Първото българско царство и градът получава славянското име Средец. В продължение на почти два века Средец е важен политически, икономически, културен и военен център на средновековна България. През XII–XIV век градът е оживен търговски и занаятчийски център. От 1376 г. градът започва да се нарича София, по името на църквата „Света София" (означаваща „мъдрост"). През 1382 г. е завладян от Османската империя и прекарва под османска власт почти 500 години. След Освобождението от 1878 г. Средец е избран за столица на свободна България на 3 април 1879 г. по предложение на историка Марин Дринов пред Учредителното събрание. По това време градът има едва 20 500 жители. За няколко десетилетия се извършва забележителна трансформация — от малък ориенталски градец в модерна европейска столица с булеварди, паркове и представителни сгради. До 1946 г. населението нараства до 435 000, а днес надхвърля 1,3 милиона. Днес София е политическият, икономическият, научният и културният център на страната. Градът е дом на водещи университети (Софийски университет „Св. Климент Охридски" — основан 1888 г., Технически университет, УНСС, Нов български университет и още десетки), Българската академия на науките, Националната опера и балет, множество театри и галерии. Тук се намира катедралата „Александър Невски" (1912 г.) — сред най-големите православни храмове в света, Боянската църква (XIII в.) — обект на ЮНЕСКО с фрески, смятани за предвестници на Ренесанса, и Витоша — планината на столицата, предлагаща ски и туризъм на 15 минути от центъра. Софийското метро, открито през 1998 г., е модерно и бързо разрастващо се.