Велико Търново

Историческата столица на България

Велико Търново е историческата и духовна столица на България — старата столица на Второто българско царство (1185–1393 г.) и един от най-значимите градове на страната. Разположен е върху три хълма — Царевец, Трапезица и Света гора — по живописните меандри на река Янтра, което му придава уникален силует, сравняван от пътешественици с Рим и Константинопол. Районът е обитаван от дълбока древност — V хилядолетие пр.н.е. В римско време наблизо се намира градът Никополис ад Иструм (Градът на победата на Дунав), основан от император Траян около 102 г. — важен административен и културен център, където вероятно е отпечатан първият превод на Библията на готски език от епископ Вулфила (IV в.). Останките на Никополис ад Иструм са сред най-добре запазените римски градове на Балканите. На 26 октомври 1185 г. — празникът на Св. Димитър Солунски — братята Асен и Петър вдигат въстание срещу Византия в църквата „Св. Димитър" във Велико Търново и основават Второто българско царство. В следващите два века Търновград се превръща в един от най-големите и богати градове на Югоизточна Европа, с население от 12 000–15 000 жители (огромно за средновековието). Под управлението на цар Калоян (1197–1207) и особено на цар Иван Асен II (1218–1241) империята достига своя зенит, разширявайки се до три морета — Черно, Бяло (Егейско) и Адриатическо. Търновската книжовна школа, ръководена от патриарх Евтимий (XIV в.), извършва правописна и литературна реформа с огромно значение за цялото славянско православие. На 17 юли 1393 г. крепостта Царевец пада след тримесечна обсада от османските войски на султан Баязид I — събитие, което слага край на Второто българско царство и бележи началото на почти 500-годишно османско владичество. Търновските църкви и дворци са опустошени, патриаршията е закрита. След Освобождението от 1878 г. Търново отново заема централно място в българската история. Тук, в сградата на Учредителното събрание (16 април 1879 г.), е приета Търновската конституция — първата конституция на свободна България, считана за една от най-демократичните в Европа по онова време. Градът е столица на Княжество България от февруари 1878 до април 1879 г., когато столицата е преместена в София. Днес аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина" (от 1985 г.) върху крепостта Царевец разказва историята на средновековна България с помощта на лазери, светлини и музика — едно от най-впечатляващите представления на Балканите. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий" (1963 г.) е вторият по големина в България. Самоводската чаршия, оживената занаятчийска улица, и множеството музеи правят града магнит за туристи от цял свят.