Стара Загора

Градът с осем имена

Стара Загора е шестият по големина град в България, разположен в Горнотракийската низина в подножието на Средна гора. Районът е обитаван от VIII хилядолетие пр.н.е. — тук се намират едни от най-старите неолитни жилища в Европа, датирани от средата на VI хилядолетие пр.н.е. и открити през 1968 г. Това са най-добре запазените и най-богатите неолитни жилища в целия континент. Наблизо е открит и най-големият рудодобивен център от V хилядолетие пр.н.е. — медни мини на около 7600 години, най-старите в Европа. Градът е познат с осем исторически имена: Берое (тракийско), Августа Траяна (римско), Иринополис (византийско), Боруй (раннобългарско), Верея (късносредновековно), Ески Загра (османско), Железник и Стара Загора. Тракийското селище Берое е основано около V–IV век пр.н.е. През 106 г. сл.н.е. император Траян основава римския град Улпия Августа Траяна като самоуправляваща се община. При император Марк Аврелий (161–180 г.) градът достига разцвета си — с павирани улици, форум, водоснабдяване и канализация, богато украсени храмове и жилищни сгради. Градът получава правото да сече собствени монети. Известен е с изключителните си мозайки — открити са над 20, включително забележителната мозайка с Дионисова процесия (открита 2011 г.). През 812 г. Иринополис отново е български и носи името Боруй, след победоносната война на хан Крум. През Средновековието градът е важен център, но при падането под османска власт (1370 г.) е разрушен, а постепенно се възстановява като Ески Загра (Стара Загора). Най-трагичната страница от историята е опожаряването на Стара Загора на 31 юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. Генерал Гурко първоначално освобождава града, но при контраатаката на Сюлейман паша градът е изгорен до основи, загиват хиляди жители. Стара Загора буквално спира да съществува. След Освобождението е възстановен по модерен градоустройствен план на австро-унгарския архитект Лубор Байер (1878 г.) с правоъгълна шахматна улична мрежа — един от първите планирани градове в България. На 5 октомври 1879 г. главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди полага символичния първи камък за възстановяването. Днес Стара Загора е известен с богатия си културен живот. Тук се намира втората оперна институция в България — Държавна опера Стара Загора (основана 1925 г., втора след Софийската), Драматичен театър „Гео Милев" — най-старият театър в Тракия, и парк „Аязмото" — природна забележителност и зелен оазис, създаден през 1895 г. като първия градски парк от европейски тип в България. Археологическият комплекс „Августа Траяна" представя останките на римския град в центъра на съвременния.