Десислава Минчева изложба живопис от 06.10 до 31.10.2026

За събитието

АРТ ГАЛЕРИЯ LE PAPILLON Представя Десислава Минчева Dessislava Mincheva С “ЕТИОПИЯ / ХОРАТА" " ETHIOPIA / THE PEOPLE " изложба живопис от 06-ти до 31-ви октомври 2026 Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в експозиция най-новите творби на изключителната Десислава Минчева, с което продължаваме отбелязването на 70-годишнината й, започнало с обширна изложба от различни периоди в залите на СБХ София. Изложбата е един завладяващ живописен пътепис за Етиопия, в който, както споделя авторката „не природата, а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята.“ А Десислава Минчева е истински виртуоз в умението не просто да предаде палитра от емоции, а да разкаже за цял народ и неговата култура, запечатано дори в един единствен портрет. Творчеството ѝ е неподправено и откровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна към себе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката й не е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защото изкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически и морални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното, за тленността и вечността, за реалността и идеалите. Експозицията, която авторката е подготвила за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon включва 27 впечатляващи портрета, всеки от които е малък личен свят. От всяка творба струи дълбоко чувство и вглъбеност, поднесена семпло и напълно естествено, без излишни прийоми, само благодарение на високо живописно майсторство и богат вътрешен свят, готов да споделя и отдава. А индивидуалната сетивност на зрителя е катализатора, чрез който тази емоция преминава през нас, разтърсва ни, показва и друга гледна точка на злободневните проблеми и навярно ще остави в съзнанието следа, а защо не и силен отпечатък, какъвто Етиопия е оставил у Десислава Минчева, както тя самата споделя: „Има места които се отпечатват в теб. Разбъркващи нагласите ти и натоварващи, но и извисяващи те. Това, за което отидохме в Етиопия със сина ми - аз го намерих! Беше едно нелеко пътуване, но не съжалявам нито за миг от него! Отидохме по време на Богоявление (Тимкат) и беше разтърсващо! Не знам какво точно да кажа накратко. Справочниците обясняват доста неща, но някак не съумяват да внушат важното. Все се надявам през изкуството да предам нещата, които думите не могат. Бях подготвена донякъде, обаче истината винаги надминава въображението, винаги! Или поне моето. Не съм религиозна, но когато в Етиопия видях хора, прекарали нощта в градината пред храма, четящи Библията на светлината на свещи и когато небето над тях порозовя и наметалата им от сиво-лилави в мрака светнаха в искрящо бяло с първите лъчи, изпитах някакъв мистичен трепет и вяра в бъдещето на света ни. Когато в праха по пътя край мене вървяха красиви мъже и жени в дълги дрехи, сякаш Библейски образи, сред стада от кози - спокойни и някак горди в нищетата си, когато свещениците изплуваха от дълбочината на вкопаните, древни църкви и народът ги следваше с благоговение... всичко това просто нямаше как да не ни издигне над нашите ежедневни, дребни битки и още по-дребни проблеми и да, искам да мога да рисувам все повече и повече! И все повече се чудя на художници, стараещи се да смаят света с клиширани концепции, минаващи за мъдри открития. А светът е толкова неочакван, толкова е зареждащ истинският живот и всяко лице е такава огромна вселена, та не знам не е ли това - и виждането, и осмислянето му, достатъчен повод да се прави изкуство? Може би съм твърде стара, за да игнорирам видяното и усетеното и все търся под него същност и истина, може би е от годините, а може би - не... Пиех кафе в беден, етиопски селски двор и една крава се вмъкваше непрекъснато в него. Докато се опитвах да не забелязвам ужасно мръсните чашки, забърсани с не по-малко мръсни пръсти и едно момиченце ядеше мушкато от дувара, в този двор влезе безмълвно една жена. Била идвала често там, възрастна, в сива дреха, с тъжно, тъмно лице и костеливи ръце. Нямало какво да прави... Постоя малко и без да каже дума, си тръгна. Добре, че успях да я снимам! Би могла да бъде модел за цял един художнически живот. Това концепция ли е? Или просто смисъл и красота? Нито Варанаси в Индия, нито Лалибела са места за всеки, трябва много да си искал да отидеш точно там! Едното е драма, другото - унес, едното те смирява, другото те въздига. И на двете места, за мен поне, не природата, а Човекът е главното действащо лице - с всичките му грехове и добродетели и с вярата му в нещо извън него, нещо силно и добро, опрощаващо и слагащо край на страданието тук, на земята. Така или иначе, след голямата изложба в София, аз продължих да мисля за Етиопия. И да рисувам хората ѝ. Във Варна не мога да покажа всички големи картини, направих и някои в малък формат. Надявам се тези силни, понякога измъчени, но и красиви лица да раздвижат нещо във вас! Нещо, наречено хуманност. Това са спомени за лица, места и мисли, които имат значение за мен. И за да ви ги дам – нека всеки направи с тях това, от което има нужда! За 70 години разбрах, че светът може и да се променя главоломно, но човекът, в дълбочина си е един и същ от хилядолетия. Вярвам, че с картините си се доближавам постепенно към себе си и все повече към същността на нещата, дано да съм на прав път. Рисувам съзнателно от миналия век, по-точно от 1970, което значи 56 години. Детските рисунки изобщо не влизат в сметката, макар някои от тях да са по-живи и със сигурност по-спонтанни, по-ярки и доста по-забавни от сегашните. Преподавах в Академията и на други места 40 години. Вече знам коя съм и какво искам, но струва ми се, че тепърва ще се уча и ще откривам света и себе си, ако, разбира се, Господ е благосклонен. Приемете тази изложба просто като обич - към хората и към професията! Никога не ме е вълнувало дали съм модерна или не, дали се вписвам в променения свят, или стоя извън него. Никога не съм си пожелавала повече от това, да имам възможност да правя нещата, в които вярвам и които искам. Никога не съм се чувствала прекалено толерирана или пък недооценена. Отдавна съм направила своя избор и само се надявам да не е бил погрешен. С Големите художници не се състезавам – прекланям се искрено пред тях. Състезавам се само със себе си. Иска ми се да скачам по-високо, но… природата ми е дала толкова. Щастлива съм, че не губя интерес към света, към хората и към природата. Иска ми се и навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко в тях. Не се страхувам (вече) да казвам думата „красота“. Тя според мен съществува – и в живота, и в изкуството. Картините, които правя, изразяват стремежа ми към нея, нека всеки я разбира както иска. Мисля, че точно разместените пластове в живота ни, нарушената хармония и загубата на идеали ме кара още повече да изпитвам необходимост да създавам своя съвършен свят. И понеже идеалите по презумпция са недостижими и ако ми е писано, ще имам още поне малко път в преследване на нещата, които мечтая да мога да направя... един ден… “ Експозицията може да бъде видяна от 06-ти до 31-ви октомври 2026 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.