Атанас Хранов изложба живопис от 16.07 до 12.08.2026г.

За събитието

Галерия Le Papillon от 16-ти юли до 12-ти август 2026 г. във Варна е реалният залив, в който акостират последните магически пространства на обичания творец Атанас Хранов. С голяма радост и не малка доза нетърпение екипът на галерията разгръща страниците на "Хрониките на Залива", където личните истории, опоетизирани от сложните нюанси и дълбочини в цветовете на Хранов, се превръщат в мистериозни живописни разкази за пространството, времето, морето, музиката на взаимоотношенията. Това не е изложба от картини, а книга без думи, чиито страници са платна и обекти. Има места, които не принадлежат на географията. Има места, които не откриваме на картата. До тях се стига по памет. Понякога са залив, понякога остров, понякога малко пристанище, в което сме оставили най-тихата част от себе си, без дори да разберем. Такъв е светът на Атанас Хранов. Свят, в който предметите не служат, а помнят. Свят, където лодките никога не са само лодки, островите не са самотни, а портретите приличат на карти към нечия душа. Дори „Ябълковият шкаф“ със сигурност не е обикновен шкаф, а метафорично сърце. Шкафът е мястото, където човек прибира онова, което не иска да изгуби. А при Хранов предметите никога не са вещи – те са памет, време, нежност. Може би това е онзи стар, ябълков шкаф, в който не се пазят вещи, а онова, което човек не може да изрече. Това са малките съкровища на деня, мирисът на ателието, звукът на уд в привечерната тишина, пътят към остров, който съществува единствено в паметта, няколко ябълки – като обещание, че животът винаги започва отново. Живописта на Хранов никога не разказва историите докрай. Тя оставя място за зрителя – да открие собственото си пристанище, своя залив, своята хроника. Всяка картина на Хранов е открехната врата към този вътрешен дом. Оставя я в ръцете на зрителя. Защото всеки притежава своя тих и сигурен залив – мястото, където времето се успокоява и започва да говори тихо. Може би затова творбите на Хранов ни изглеждат едновременно непознати и близки. Те не изобразяват света такъв, какъвто е, а такъв, какъвто остава в нас след като преживяване остави отпечатък. И може би „Хрониките на Залива“ не е летопис на събития, а хроника на онова, което е оцеляло в сърцето, което съществува в паметта. Заливът е едно от тях – тихо убежище за пристигащи и отплаващи кораби, за вятъра, за птиците и за историите, които времето оставя по брега. В настоящата изложба Атанас Хранов събира именно тези истории. Те се появяват като малки пристанища, острови, ателиета, портрети и необикновени предмети, които носят собствена биография. Един ябълков шкаф се превръща в пазител на спомени, концертът за уд достига до далечни брегове, а всяка картина изглежда като страница от дневник, писан с изяществото на четката на Наско Х. във вилатурите и нюансите на сложни цветове, създаващи светлина и тишина. Всяко море има своите открити хоризонти, но пази най-дълго онова, което се е случило в залива. Там, където водата се успокоява, времето започва да разказва. А нима заливът не е мястото, където морето прибира бурите си? Така и шкафът е мястото, където човек прибира спомените си. И двете са убежища, и двете пазят, и двете крият съкровища, които не се показват на всеки. При Хранов ателието е може би заливът на художника, а картините са предметите в неговия ябълков шкаф. Не случайно до шкафа стоят „Малкото пристанище“, „Закуска в ателието“, „По пътя“, „Концерт за уд и острови“… Това не са просто отделни произведения. Те са отделения в едно и също сърце, като глави от романа „Хрониките на Залива“ . Творчество на Хранов винаги вълнува, привлича будния ум и със сигурност оставя следа в съзнанието на всеки, докоснал се до него. Заниманията му в Академията в сферата на дърворезбата издават любовта му към извайването на детайла и към релефа. Дали с пластичното им скулптурно вграждане или с изящното им изписване, творбите му са своеобразно извисяване над дребното и конкретното, за да видим важното и значимото в емоционалния космос от взаимовръзки. Хранов ни поставя в теоретично фантазно пространство чрез сложни живописни тонове, релефни напластявания и линии, показващи скрити, кодирани посоки и носeщи белезите на времето и историята. Характерни за магично-живописния му подход са пластични решения за изграждане и вграждане на обекти. На пръв поглед хаотично разположени, без видима връзка помежду си, те всъщност съставляват парченца от имагинерен пъзел, разказващ конкретни случки и емоции. Атанас Хранов разкрива един от ключовете за откодирване на живописните му загадки: „Четката е една перфектна права, която може да използваш и да манипулираш композицията. Ако я сложите вертикално, тя говори едно. Ако я сложите хоризонтално – друго, в някакъв диагонал – вече трето и четвърто, и така нататък. Така че с тези предмети аз манипулирам композицията, защото всъщност това е нашата работа – да направим измислицата по-истинска, да размием границата между двете, между реалния и нереалния свят. Всъщност кой е по-истинският? Кой знае“.. „ и още ключове: „Така или иначе съм завършил дърворезба и стигнах до абсолютната плоскост на платното, която умишлено нарушавам. Правя такива пластични решения. Имам дълбоки релефи, върху които рисувам, но най-важното нещо за мен, защото е лично постижение, е тази абсолютна плоскост на платното, която разбивам по всякакъв начин, така че да придам този обем, който го има в дълбоките релефи“. Прави го наистина по особен начин, само негов си: върху платното оформя фигури, пробивайки го на малки дупчици тук и там, придавайки му по този начин дълбочина, с каквато то иначе ни би могло да се сдобие.“ Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете с майсторството на виртуоз. Перфектно владее дървото и го използва както в скулптурните си творби, така и в живописта. В творбите му усещането за небе и море силно присъства независимо от абстрактния начин на изобразяването им и комбинацията от отчетливи детайли, създаващи многобройни асоциации. Тоновете са нанесени с мекота и с тънки наслоявания на сложни цветове, избистрени и едновременно внушаващи дълбочина и обем на предметите и пространството. Хранов стимулира асоциативната мисъл у зрителя, убедително създава чувството за лекота и ефирност и вдъхновяващо предава емоциите от своите преживявания, философски търсения с намигването от мъдреца. Експозицията може да бъде видяна от 16-ти юли до 12-ти август 2026 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и да бъде разгледана на сайта artpapillon.com или fb: Le Papillon Art Gallery.