"Пътеводна светлина" изложба живопис на Васил Петров

За събитието

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ” Отличена с Награда „Варна” 2022 г. Представя: 13.08 – 08.09. 2026 г. „ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА” Изложба живопис на ВАСИЛ ПЕТРОВ 18.30 часа 13.08/четвъртък/ 2026 г. Варна, ул. „Охрид” 22, галерия „Арт Маркони” В тази изложба определено ще доминира морската тема. Тя започна още с включването на Васил Петров в „Морския дух на Варна” – шестото издание на Портрет на Варна в сто живописни платна. През всички години на нашето приятелство и сътрудничество съм забелязала, че подхождайки към всяка изложба Васко улавя някакъв акцент и успява да се потопи в тази тема, разгръщайки я максимално. Преливайки сюжетната линия от платно в платно, той задържа първоначалния си импулс, без изчакването на процесите на съхнене да прекъснат емоционалния му и творчески процес. Така разказът придобива нови вариации, но и същевременно събира енергията и прави експозицията по-въздействаща. Преобладаващи в експозицията са морските фарове – бленуваната светлинка за всеки моряк, подсказваща близостта на: спасението от бурите, мечтания бряг, уюта на дома, прегръдката на любимите хора…Над всеки фар, в облаците, можем да различим прегърнати фигури или целуващи се лица. Васил Петров обича тази провокация към наблюдателността на зрителя. С нея той визуализира своето послание за ЛЮБОВТА – ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА. ТЯ е тази, която в помитащия щорм укротява вятъра, ТЯ е тази, която крепи дежурния на рулевия мостик, въпреки умората, ТЯ е тази, която и в най-невъзможните ситуации те вдига на крак, дава ти сила и въображение и те води напред! ТЯ – ЛЮБОВТА е тази, която осмисля ПЪТЯ ни! В центъра на експозицията е творба, изобразяваща една от акциите на спасителния кораб „Перун”. 13 март 1994 г. в 22 часа, морето, край Босфора е сравнително спокойно, но озарено от пожар, поради сблъсъка на танкера „Nassia”/превозващ 98600 тона суров петрол, 600 тона мазут и 250 т дизелово гориво/ и товарният кораб „Shipbroker”. Перун поема главна роля в потушаването на пожара и оказване съдействие за разтоварване на пострадалия танкер и предотвратяването на екологична катастрофа. В тази картина драматизмът е в огненият ад и облаците дим, закриващи хоризонта, на чиито фон „Перун” пори вълните, устремил се към пожара. И отново въображението на Васил Петров ни пренася някъде другаде. Повод за тази картина е навършването на 45 години от една емблематична спасителна операция, разиграла се в Черно море. На 9 януари 1981 година прозвучава познатия сигнал SOS, подаден от изпадналият в беда гръцки кораб „Таксиархис”. Спасителния влекач „Перун” излиза в открито море при жесток щорм и вълнение 8 бала, което по време на пет часовия преход достига 9 бала. Пристигайки на мястото на бедствието, от палубата изстрелват 13 линомета докато, сред развилнялата се стихия, буксирното въже е поето от бедстващ кораб. Гледката на плачещите и целуващи земята гръцки моряци, след слизането от кораба, е покъртителна…Васил Петров имаше възможност да чуе тази история от първа ръка, да се запознае с мнозина от участниците в спасителната акция, да погледне морето от палубата на „Перун”, макар и в спокойно време. Той обича стихиите. Разказите на неговите морски приятели винаги го впечатляват и дълбоко остават в съзнанието му. Преди 25 години, тъжен повод го провокира да пресъздаде тази морска история, ползвайки една черно - бяла снимка и спомените си от разказите за нея. Невероятното му въображение беше видяло ситуацията в автентичните ѝ багри. Всичко в тази творба беше истинско: стихията на прииждащите талази вода залели мостика на бедстващия кораб, заплашително надвисналите облаци, допълващи усещането за напрежение, опасност и драматизъм. Творбите на Васил Петров винаги разказват истории. Зад естетическата наслада от енергично положените мазки, умелото боравене със светлината, колоритните преливания и контрасти, той е умелият разказвач. Лаконично, с леки загатвания, завоалирани или проектирани във фона, той пренаписва истории, споделя артефакти, дава емоционални и живописни препратки към събития, понякога случили се преди хилядолетия. Защото творецът не може да се изолира от заобикалящият го свят. Той усеща вибрациите на миналото и настоящето, и умело прави своите уникални връзки и творчески интерпретации. Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони”