Сопот

Родният град на Иван Вазов — старинно селище в полите на Стара планина.

Сопот е старо селище с история, простираща се назад с около три хилядолетия — археологически находки от халщатската култура (ранната желязна епоха) свидетелстват за живот в района, а през тракийската епоха в землището процъфтяват няколко селища от Одриското царство. Името на града произлиза от праславянската дума „сопотъ" — шумящ поток или извор. През Средновековието на мястото на днешния град съществува укрепеното селище Копсис, което в края на XIII век става столица на владението на братята деспот Смилец, Радослав и Войсил — представители на българската болярска аристокрация в размирните десетилетия след управлението на цар Иван Асен II. С навлизането на османската власт в края на XIV век старото селище запада, а на негово място постепенно се заражда новият Сопот. През XVIII и XIX век Сопот преживява стопански разцвет, известен като „Златния Сопот" — жителите му развиват абаджийство, кожухарство и позлатарство и търгуват в цялата Османска империя. В града процъфтяват еснафските организации на занаятчиите, а девическият манастир „Въведение Богородично" (основан 1665 г.) и манастирът „Св. Спас" (основан през XIII век, преустроен 1879 г.) стават центрове на духовния и просветния живот. На 9 юли 1850 г. в Сопот се ражда Иван Вазов — бъдещият патриарх на българската литература, автор на „Под игото". Градът дава и други изявени личности на Възраждането: през 1858 г. тук се замонашва бъдещият апостол на свободата Васил Левски, а учителката и революционерка Неделя Петкова започва просветната си дейност в манастирското училище. През 1845-1846 г. е построена църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел", а Сопот се превръща в един от будните възрожденски центрове на Подбалканието. През пролетта на 1876 г., след избухването на Априлското въстание, в което сопотненци активно участват чрез революционния комитет, градът е подложен на жестоки репресии от османските власти — опожарен е почти напълно, а част от населението е избито или прогонено. Разрухата продължава и през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), докато накрая, след 1878 г., Сопот е освободен и постепенно се възстановява от пепелищата. През XX век градът бавно залекува раните си — къщата-музей на Иван Вазов е открита през 1935 г. и обявена за паметник на културата през 1964 г. Между 1950 и 1965 г. Сопот носи името Вазовград в чест на своя най-прочут син, след което възстановява историческото си име. През 1940 г. в града е основан заводът ВМЗ — един от най-големите оръжейни производители в България, който определя индустриалния облик на Сопот през следващите десетилетия. След 1989 г. Сопот преминава през икономическа преструктуризация, а част от промишлеността намалява значението си. Днес градът разчита на своето литературно и историческо наследство, планинския туризъм в подножието на Стара планина и близостта си до Карлово и Хисаря, оставайки едно от символичните места на българското Възраждане и националната памет.