Сливен

Сливен — градът на стоте войводи, сгушен под Сините камъни, роден град на Хаджи Димитър.

Земите около днешен Сливен са населявани от дълбока древност. Още през тракийската епоха районът е обитаван от местни племена, а през III–IV век тук съществува римското селище Туида — важен крепостен и търговски пункт в провинция Хемимонт. Останки от крепостта Туида и днес личат в местността Хисарлъка, в подножието на скалния масив Сините камъни. След заселването на славяните и включването на областта в българските земи през ранното Средновековие, селището постепенно се възстановява — открита оловна печатка на българския княз Борис-Михаил свидетелства за връзка със Сливен още през IX век. За пръв път градът е споменат писмено през 1153 година от арабския пътешественик Мохамед ал Идриси, който го описва като голямо и укрепено селище. През османския период градът е известен с турското име Ислимие и се споменава в регистри от 1609 и 1668 година като развит занаятчийски център. Именно тогава Сливен и Сливенският край се превръщат в едно от главните средища на хайдушкото движение — съпротивата срещу турското владичество, заради което градът остава в историята като „града на стоте войводи“. Тук на 10 май 1840 година е роден Хаджи Димитър, а през 1830 година — Панайот Хитов, двама от най-известните войводи на българското националноосвободително движение. Сливен има особено място в стопанската история на България — през 1834 година предприемачът Добри Желязков (Фабрикаджията) открива тук първата фабрика на Балканите извън занаятчийския тип, произвеждаща вълнени платове за османската армия. Така градът поставя началото на българската текстилна индустрия, която ще определи облика му през следващия век. След Освобождението през 1878 година Сливен се развива като окръжен център и продължава да укрепва като текстилна столица на страната, с редица предачни и тъкачни фабрики. Градът съхранява и богатото си възрожденско и революционно наследство, увековечено в множество паметници и музеи. През XX век Сливен се утвърждава като значим индустриален, административен и културен център на Югоизточна България. Развиват се текстилното производство, машиностроенето и лозарството, а край града се разгръща и туризмът, свързан с природния парк „Сините камъни“. Днес Сливен е един от големите градове в страната — с жива културна сцена, драматичен театър, музеи и стародавни хайдушки традиции, разположен живописно под скалите на Сините камъни и известен с уникалния си природен и исторически облик.