Сапарева баня
Във Сапарева баня Навън показва 1 предстоящи събитие в 2 места — Забележителности, Други. Открий какво се случва около теб — концерти, театър, изложби, кино, спорт, фестивали и постоянни атракции.
Град с най-горещия минерален извор в Европа (103°C) и естествена врата към Рила планина.
Сапарева баня е разположена в подножието на северните склонове на Рила планина, на около 15 km източно от Дупница и 75 km от София. Районът е обитаван от дълбока древност — в местността Кремеников егали са открити останки от неолитно селище, а траките ценели високо горещите минерални извори тук и ги използвали за лечебни цели. Най-старото известно название на селището е Германея (срещат се и вариантите Германе и Германос) — тракийски корен, в който „герм-" означава „горещ", подобно на гръцкото „терм-". През III век Германея вече е утвърден град и един от важните центрове на римската провинция Вътрешна Дакия. Селището е споменавано и през следващите столетия — в грамоти на византийския император Василий II (XI век) фигурира отново под името Германеия, а археологически проучвания показват съществуването на средновековно селище с останки от църкви и укрепления в района. След османското завладяване големият антично-средновековен град запада и се превръща в обикновено село, а част от населението се изтегля към безводната котловина, дала началото на днешното Сапарево. Стопанството се преориентира към овцевъдство — джелепкешанският регистър от 1576 г. споменава над двадесет овчари от селище с име Чипарова, а през 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва „Сипарова" като нахия с 300 къщи на мюсюлмани и християни. Произходът на името остава спорен сред езиковедите — най-разпространените хипотези го свързват с тракийската дума „sapara" (в значение на брод, тържище или река) или с неясната по значение стара дума „сапар"; популярната представа за сапунджийски произход не намира сериозна езиковедска опора. През Възраждането селището постепенно се съживява. През 1864 г. е построен 14-километровият напоителен канал Сапаревска вада, а в същия период е издигната и църквата „Успение Богородично". Тук се учредява и едно от първите занаятчийски взаимоспомагателни сдружения в Дупнишкия край. След Освобождението (1878) баните и съседното село Сапарево продължават да се развиват като отделни махали, обединени административно. През 20-те години на XX век държавата финансира строежа на модерна двуетажна минерална баня на мястото на разрушената османска баня, а през 1943 г. с министерска заповед №168 селището получава името Сапарева баня. През 1955 г. към Сапарева баня се присъединява село Гюргево, а през 1957 г. по време на хидрогеоложко сондиране на 73 метра дълбочина е открит прочутият гейзер — с водна колона до 18 метра и температура 103°C, най-горещата минерална вода в България и континентална Европа. През 1974 г. Сапарево се присъединява към Сапарева баня и селището получава статут на град, а през 1983 г. е обособена самостоятелна община Сапарева баня, отделена от тогавашната община Станке Димитров (днешна Дупница). Днес Сапарева баня е утвърден балнеоложки и СПА център, познат с реконструирания минерален басейн в центъра и множеството хотели с термални басейни. Градът е и естествената отправна точка за походи към Седемте рилски езера и Рилския манастир, обект на ЮНЕСКО, което го прави предпочитано място както за лечебен, така и за планински туризъм.