Самоков
Във Самоков Навън показва 0 предстоящи събития в 1 място — Други. Открий какво се случва около теб — концерти, театър, изложби, кино, спорт, фестивали и постоянни атракции.
Самоков — градът на самоковите, зографите и вратата към Рила и Боровец.
Районът около днешния Самоков е населен още от античността, привлечен от богатите находища на желязна руда. През XII–XIV век, в годините на Второто българско царство, тук е съществувало укрепено средновековно селище — Шишманово кале, с крепостни стени, кула-цитадела и подградие. То е споменато в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 21 септември 1378 г., която го определя като крепост и административен център на областта. След османското завоевание през 1372 г. поселението не изчезва, а постепенно се пренасочва към новото си място в котловината и се превръща в занаятчийски и рударски център. Името му идва от самоковете — тежки водни чукове, задвижвани от планинските реки, с които се коват желязото. Османски регистри споменават селището под името Самаков още през 1455 г., а с времето градът се утвърждава като един от най-важните центрове за производство на желязо на Балканите — с гори за въглища, богата руда и обилна вода, трите условия за развитие на занаята. През Възраждането Самоков преживява истински разцвет. Населението му достига около 12 000 души, а градът става средище на златарството, часовникарството, кожарството и търговията. От 1557 до 1907 г. тук се намира седалището на Самоковската митрополия. Заможните еснафи издигат внушителни къщи, сред които се откроява Сарафската къща (1860 г.), дело на майстор Стефан от Одрин — паметник на културата с резбовани тавани, стенописи и запазен хамам, обитавана някога от богатото еврейско семейство Арие. В края на XVIII век зографът Христо Димитров от с. Доспей поставя основите на Самоковската художествена школа — едно от най-значимите художествени явления на българското Възраждане. Неговият син Захари Зограф (1810–1853) създава стенописите в Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския манастир и се смята за родоначалник на светската живопис у нас. Сред другите видни майстори на школата са Станислав Доспевски — първият българин с академично художествено образование, Иван Образописов, Анастас Карастоянов и братята Попрадойкови. След Освобождението през 1878 г. традиционният железодобив и самоковското занаятчийство постепенно западат, изтласкани от фабричното производство и вноса на метал. Градът обаче запазва културната си роля — читалище „Отец Паисий“ функционира от 1859 г., а през 1931 г. е основан Историческият музей, който днес пази над 30 000 експоната. През юни 1910 г. Самоков става първата българска община, управлявана от социалдемократическа партия. През XX век Самоков се развива и като спортен център — тук е изградено единственото в България съоръжение за ски скок „Черни кос“, а близостта до планината го превръща в естествена база за зимен туризъм. Родом от града е олимпийският скиор Петър Попангелов, а скочилецът Владимир Зографски печели световна купа за юноши. Днес Самоков е общински център в Софийска област и една от вратите към планината Рила — на 10 км е курортът Боровец, а планинските пътеки водят към хижа Мальовица, връх Мусала и Национален парк „Рила“. Съчетанието от занаятчийско наследство, възрожденска архитектура и природа прави града предпочитана целогодишна дестинация.