Разлог

Разлог е градът на чаушите и карнавала „Старчевата“, вратата към Пирин и Рила.

Историята на Разлог започва още в древността. В местността Столоватец, на около 5 км западно от града, са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха, а в землището на града археолозите са регистрирали осем антични селища. При разкопки в местността Катарино, започнали през 2013 г., е проучвано раннотракийско укрепено селище, а в античен некропол източно от Разлог са намерени тракийски меч-ромфея, торкви и фибули – свидетелства за дълготрайно тракийско присъствие в Разложката котловина. Името Разлог се среща за първи път писмено през 1019 г. във византийски документ от времето на император Василий II, когато районът е част от българската държава, а по-късно преминава под византийска и сръбска власт през различни периоди на Средновековието. Близо до града, в местността Бетоловото, са открити останки от раннохристиянска църква от V-VI век. През османския период селището е известно с името Мехомия и се превръща в център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. населението е смесено – около 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, турци, власи и роми, живеещи в общо градско землище. През Възраждането Мехомия укрепва като духовен и стопански център. Църквата „Свети Георги“ е издигната през 1834 г. и пази ценни стенописи и резбовани иконостаси. В града и до днес се пазят над 41 възрожденски къщи от разложко-чепинския архитектурен тип, обявени за паметници на културата. През 1896 г. Гоце Делчев основава в Мехомия комитет на ВМОРО, превръщайки града в едно от огнищата на националноосвободителното движение в Македония. След Берлинския договор от 1878 г. районът остава извън границите на новоосвободена България и продължава под османска власт близо още три десетилетия и половина. Мехомия е освободена на 11/24 октомври 1912 г. по време на Балканската война. На 26 март 1925 г. градът е преименуван от Мехомия на Разлог. През Септемврийското въстание от 1923 г. местните казарми за кратко са превзети от бунтовници. През XX век Разлог се развива като промишлен център – с производство на магнитни глави, мебелна и хранително-вкусова промишленост. През Втората световна война в Разложката котловина действа партизанското движение, свързано с името на Никола Парапунов. През 1939 г. е издигната църквата „Свето Благовещение“, смятана за най-голямата и красива в Неврокопската епархия. Днес Разлог е основна врата към Национален парк „Пирин“ и Рила планина, в непосредствена близост до ски курорта Банско. Градът е известен с международния кукерски карнавал „Старчевата“, в който разложките чауши – маскирани млади мъже в кожени костюми с конусовидни шапки и тежки хлопки – прогонват злите сили в навечерието на Нова година. Разложката котловина, оградена от три планини, съчетава планински туризъм, богато културно-историческо наследство и жива народна традиция.