Приморско

Черноморски градец край резервата Ропотамо, роден през XX век като младежки курорт.

За разлика от съседните антични градове, Приморско е сравнително ново селище. То възниква на 15 май 1879 г. на полуострова Кюприбурун, когато четирима заселници от странджанските села Заберово и Ургари основават селцето Кюприя. През следващите десетилетия Кюприя остава малко рибарско селище, известно с добрите си природни условия — обширни плажове и близостта на устието на река Ропотамо. През 1934 г., в рамките на общата политика за замяна на чуждоезичните имена на населени места с български, селото е преименувано на Приморско с указ на цар Борис III. През 1940 г. районът около устието на Ропотамо е обявен за природен резерват — един от най-старите в България, обхващащ лонгозни гори, пясъчни дюни и блатна растителност на площ от над 1000 хектара, включително защитените местности Аркутино, Змийския остров и Лебедово езеро. През 1953 г. Приморско е обявено за национален морски курорт, а от 1957 г. в близост до града започва строителството на Международния младежки център, който през следващите десетилетия приема младежи от десетки страни и се превръща в символ на международния младежки обмен по време на социализма. Развитието на курортната инфраструктура през втората половина на XX век постепенно превръща Приморско от рибарско селце в един от известните семейни и младежки курорти по южното Черноморие, с обширни пясъчни плажове, разположени между две лагуни. На 16 октомври 1981 г. Приморско получава статут на град с указ на Държавния съвет № 2190. Днес Приморско съчетава спокоен семеен туризъм с близостта до природния резерват „Ропотамо“, тракийското скално светилище Беглик таш и защитените дюни на Аркутино, оставайки едно от малкото южночерноморски селища, съхранили автентична природна среда в непосредствена близост до курортната си част.