Плевен

Градът на Плевенската епопея и Панорамата, сърце на Дунавската равнина.

Историята на Плевен започва в дълбока древност – по тези земи има тракийско присъствие, а през римската епоха тук се издига укрепената пътна станция Сторгозия в провинция Мизия, по пътя между Ескус и Филипопол. От тази епоха е запазена раннохристиянска базилика от IV век, смятана за една от най-големите в българските земи. През Средновековието селището е крепост на Първото и Второто българско царство, с развити занаяти и собствено монетосечене. Най-ранното документирано споменаване на име, близко до днешното „Плевен", е от 1270 г. в грамота на унгарския крал Стефан V. През османския период градът е известен като Плевне и е административен център под властта на рода Михалоглу. През Възраждането плевенчани изграждат училища и църкви и запазват своята българска културна идентичност. Най-съдбоносната страница в историята на града е Плевенската епопея през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. Османският военачалник Осман Нури паша укрепва града и обсадата започва на 20 юли 1877 г. След неуспешните щурмове от 20 и 30 юли и Голямото нападение на 11–12 септември, в което ген. Михаил Скобелев за кратко превзема две редути, руското командване начело с великия княз Николай Николаевич и ген. Едуард Тотлебен налага пълна блокада. На страната на руснаци и румънци се сражават войските на румънския крал Карол I. След неуспешен пробив на 9 декември Осман паша се предава на 10 декември 1877 г. след близо пет месеца обсада. Освобождението идва през 1878 г. В памет на епопеята, на самата стогодишнина – 10 декември 1977 г. – е открита Панорамата „Плевенска епопея 1877", уникален паметник на Балканския полуостров. През XX век Плевен се утвърждава като важен административен, културен и индустриален център на Северна България с машиностроене, нефтопреработване и текстил. През 1974 г. е основан Медицинският университет – Плевен, който днес е сред водещите в страната.