Перник

Перник — градът на Кракра и дом на най-грандиозния кукерски фестивал в света.

Първите следи от заселване в района на днешния Перник датират от неолита, около 6000 г. пр. Хр. През античността тук живее тракийското племе агриани, а на мястото на техния главен град Адева по-късно израства средновековното селище. Стратегическото разположение в Пернишката котловина, край река Струма и в подножието на планините Витоша, Голо бърдо и Люлин, го прави важен пункт по пътищата между София и Македония още от най-дълбока древност. Пернишката крепост е изградена около 809 г., след като хан Крум присъединява земите около София (Средец) към българската държава; при управлението на неговия син хан Омуртаг тя става гранична твърдина. Най-славната страница в историята ѝ е свързана с воеводата Кракра Пернишки, който в началото на XI век управлява областта като почти самостоятелен владетел. По време на войните между цар Самуил и византийския император Василий II Кракра защитава Перник в две продължителни обсади — през 1004 г. и през 1016 г., нанасяйки тежки загуби на противника. Едва след смъртта на цар Иван Владислав през 1018 г. Кракра се подчинява на Византия заедно с подвластните му 35 крепости, за да опази живота на населението. След османското завладяване в края на XIV век крепостта губи военното си значение, но околното население запазва статут на войници с данъчни облекчения. В продължение на векове Перник остава малко селище в сянката на близките рудни находища, които по-късно ще определят цялата му по-нататъшна съдба. Първите проучвания на въглищни залежи в района са направени още през 1869 г. от австрийския геолог Фердинанд фон Хохщетер, а добивът започва през 1873 г. След Освобождението руски войски копаят въглища край село Мошино през 1878 г., а на 17 август 1891 г. стартира системен добив с едва 114 работници и годишна продукция от около 8429 тона. Именно въглищата превръщат Перник от малко село в един от най-бързо растящите градове в България — населението му скача от 1413 души през 1892 г. на 12 296 души през 1926 г. През 1893 г. е открита жп линията до София, а през 1895 г. в Перник светва първата електрическа крушка в България. Официален градски статут Перник получава през 1929 г. През социалистическия период той се превръща в символ на тежката индустрия — център на въгледобива и на металургията, с голям металургичен комбинат. В периода 1949–1962 г. градът дори носи името „Димитрово“ в чест на Георги Димитров. След 1990 г. въгледобивът и металургията постепенно намаляват, но Перник остава важен административен, транспортен и културен център на Западна България, на едва 28 км югозападно от София. Днес градът е известен най-вече като дом на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ — най-големият кукерски фестивал на Балканите, чийто корен обичай е включен в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство от 2015 г.