Казанлък

Столицата на Розовата долина — град на тракийски царе, розово масло и празници.

В края на IV век пр.н.е. тракийският цар Севт III, владетел на Одриското царство, основава града-резиденция Севтополис в подножието на Стара планина — на мястото, където днес е язовир „Копринка" край Казанлък. От тази епоха датира и Казанлъшката гробница (IV век пр.н.е.), открита случайно на 19 април 1944 г. от войници, копаещи скривалище — куполно съоръжение с уникални стенописи, обявено през 1979 г. за паметник на ЮНЕСКО. В по-широкия район, наречен по-късно Долина на тракийските царе, са разкрити десетки могили — Голяма Косматка (гробницата на Севт III), Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони и Оструша — свидетелства за богатството на одриската аристокрация. След залеза на тракийската култура районът преминава последователно под римско и византийско владичество, а през Средновековието влиза в границите на българската държава. Плодородната котловина между Стара планина и Средна гора, обградена от розови насаждения, остава населена през вековете, макар писмени сведения за селище на мястото на днешния град да липсват до по-късния период. След османското завоевание в края на XIV век старото селище е разрушено, а новото Казанлък се заражда постепенно наблизо през следващите столетия под османска административна единица — белидието. През XVII-XVIII век градът се утвърждава като център на розопроизводството; през 1820 г. тук е открита първата фабрика за розово масло, а с времето Казанлък се превръща в световен център за производство на прочутото българско розово масло. Градът е освободен от османско владичество през 1878 г. — след Руско-турската освободителна война, в началото под временно руско управление. Първият общински съвет е избран през 1880 г. с кмет Никола Самев. В следващите десетилетия Казанлък изгражда съвременна градска инфраструктура — водопровод (завършен 1920 г.), пожарна кула (1906 г.), училища и читалища — а розовото масло и текстилната промишленост стават гръбнак на местната икономика. През XX век населението на Казанлък нараства бързо — от заселници от съседни села и бежанци от Одринска Тракия и Македония след Балканските войни. През 1947 г. е учреден общински оперен театър, а Историческият музей „Искра", основан през 1901 г., постепенно се превръща в едно от най-богатите регионални музейни средища в България; днес неговият Музей на розата съхранява над 15 000 експоната. В годините на социализма (1944-1989 г.) градът преживява индустриален и демографски подем — от около 30 900 души през 1955 г. до над 58 000 през 1981 г., утвърждавайки се като център на машиностроенето и електрониката в Централна България. След 1989 г. общината преминава към демократично местно самоуправление, а икономиката се преориентира към туризъм, дребно предприемачество и продължаващо розово производство. Днес Казанлък е известен най-вече с ежегодния Празник на розата (последната седмица на май и първата на юни) и с богатото тракийско наследство на Долината на розите и тракийските царе, привличащо туристи от цял свят.