Каварна

Рок столицата на България, пазителка на нос Калиакра и Карвунското деспотство.

През V в. пр.Хр. гръцки заселници от Месемврия (днешния Несебър) основават на мястото на днешна Каварна колонията Бизоне. Градът бързо се превръща в стопански и културен център на северното черноморие през Античността. През Средновековието селището е познато като Карвуна, а в средата на XIV в., заедно с крепостта на близкия нос Калиакра, се превръща в столица на самостоятелното Карвунско (Добруджанско) деспотство на владетелите Балик, Добротица и неговия син Иванко — една от последните български държавни формации преди османското завоевание. Според легендата, при превземането на крепостта от османците 40 български девойки, водени от девойка на име Калиакра, се хвърлят от скалите в морето, сплели косите си, за да избегнат пленничеството — предание, свързано с името на носа. През османския период Каварна запазва ролята си на пристанищно селище с рибарство и земеделие, а на носа функционира дервишки манастир, за който се смята, че пази мощите на почитания сред мюсюлманите светец Саръ Салтък. Освободена през 1878 г., Каварна остава в пределите на България, но както цяла Южна Добруджа, между 1913 и 1940 г. (с прекъсване през 1916–1919 г.) на два пъти попада под румънска власт, докато с Крайовската спогодба от 1940 г. окончателно се връща на България. В края на XX и началото на XXI в. Каварна се превръща в неочакван културен феномен — от 2006 до 2016 г. градът е домакин на рок фестивала „Kavarna Rock Fest“ (до 2010 г. — „Kaliakra Rock Fest“), което му спечелва прякора „рок столицата на България“. Днес Каварна съчетава ролята си на морски курорт с наследството на нос Калиакра — природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта на България, привличащ посетители със скалистите си панорами и останките от средновековната крепост.