Добрич

Сърцето на Добруджа — хлебницата на България и градът на писателя Йордан Йовков.

Съвременният град възниква през XVI в. като тържище на кръстопътя между Черноморието и вътрешността на Добруджа. Преданието свързва основаването му с търговеца Хаджиоглу, а историческите извори сочат, че селището носи името Хаджиоглу пазарджик — пазар на Хаджиоглу — и бързо се превръща в оживен тържищен център на региона. През османския период градът се разраства благодарение на богатите добруджански земи около него и на редовните панаири, привличащи търговци от цяла Европа. Хаджиоглу пазарджик става един от важните стопански центрове в Северна България, а плодородната равнина му отрежда ролята на житница на региона. След Освобождението през 1878 г. градът остава в пределите на България, но съдбата му през следващите десетилетия е тясно преплетена с борбата за Добруджа. През 1882 г. е преименуван на Добрич — в чест на средновековния добруджански владетел Добротица, управлявал Карвунското деспотство през XIV в. С Букурещкия договор от 1913 г. Южна Добруджа, заедно с Добрич, е предадена на Румъния и градът е преименуван на Базарджик. По време на Първата световна война, след настъплението на Трета българска армия през есента на 1916 г., територията временно се завръща под българска власт, но с Ньойския договор от 1919 г. отново е отстъпена на Румъния. Едва с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Южна Добруджа, включително Добрич, е окончателно върната на България — събитие, чествано оттогава като голям празник в града. В периода 1949–1990 г. градът носи името Толбухин, в чест на съветския маршал Фьодор Толбухин, преди през 1990 г. да си възвърне историческото име Добрич. Днес Добрич е стопански и културен център на Добруджа, известен с архитектурно-етнографския комплекс „Старият Добрич“, където майстори демонстрират традиционни занаяти, и с наследството на писателя Йордан Йовков, чието творчество е неразривно свързано с добруджанския бит и природа.